Говорете „с“ децата, а не „на“ децата. Изслушвайте ги, чуйте тяхната гледна точка и се опитайте да ги разберете. Не забравяйте, че и вие сте били деца. Припомнете си тогава колко важни и значими ви се струваха нещата, с които сега се справяте с лекота.
Уеднаквете стандартите и възпитателните си методи с другия родител и не играйте на „добро и лошо ченге“. Пазете авторитета на майката/бащата – утре може да ви се наложи да го ползвате.
Чувствата на детето трябва да се взимат насериозно, дори когато ситуацията сама по себе си не е толкова сериозна. Посланието е : „ Ти си важен за мен, искам да разбера твоите чувства“
Повечето родители не си дават сметка, че е неправилно да се опитват да разубеждават децата си, че оплакванията и / или притесненията им са несъстоятелни. Това довежда само до спорове и сръдни. Назовете пред детето затруднението му, подкрепете го……и се наслаждавайте на резултатите.
Когато децата са във вихъра на силни емоции, те не могат да слушат никого. Обикновено, наранените чувства са това, което подклажда проблемното поведение, затова първо трябва да се справим с чувствата на децата си, а след това и с тяхното поведение.
За децата са важни същите три неща, които вълнуват и нас, порасналите хора:
1. Фактът, че някой те слуша и разбира
2. И не те обвинява
3. И не тръгва да те поучава