Да си родител, никак не е лека задача! Като майка на три деца смятам, че родителството е най-голямото предизвикателство в живота ми. То не се изчерпва само с това да осигурим храна, подслон и дрехи за децата си….иска се повече, много повече, искат се неща, на които никой не ни учи.
Всички ходим на училище – учат ни да четем, да пишем, да смятаме, знаем коя е столицата на Бангладеш, къде има залежи на желязна руда и колко дълбоко трябва да копаем за да я достигнем. Завършваме гимназия, а повечето от нас и престижни университети….., но когато ни дадат в ръце малкото вързопче се стъписваме и се питаме „ Ами сега какво да го правя?“. Услужливи акушерки и педиатърки ни дават безценни съвети през колко време да го храним, колко пъти на ден да сменяме памперса, как да го къпем….и, че пюрето от тиква се дава преди пуешкото. Това са много важни неща, съществени и определящи за физическото здраве на малкото човече и без тях не може. Дълбок респект към всички помагащи професии и специалисти, които ни помагат да се ориентираме в тази нова за нас ситуация.
Ами емоционалният му комфорт?
Как да помогнем на малкото човече да се почувства сигурно и защитено в тази напълно непозната за него среда? Как да помогнем на детето да опознава света от една позиция на сигурност? Как да изградим една здрава и пълноценна връзка с него? Как да му дадем безусловна любов? Ето на това никой не ни учи, а то е не по-малко важно от биологичното здраве.
Връзката между майка и дете започва да се изгражда от ден първи на раждането и начинът, по който се свързват те, остава относително постоянен през целият живот на детето и създава прототип на модела, по който то (детето) ще се свързва с другите хора през жизнения си път. Много са въпросите, които стоят пред нас като родители, които искаме не само децата ни да са физически здрави, добре нахранени и облечени, но и да имат реалистична себеоценка, добра емоционална устойчивост, адаптивност, способност за изграждане на пълноценни връзки и взаимоотношения.
Много от нас изпитват затруднения и допускат грешки, не поради нежелание, а поради незнание какво, кога и как да направят !
Здравите основи се полагат в началото….укрепването им впоследствие отнема повече време и ресурс. Това, което е важно да знаете е, че не е нужно да бъдете перфектни родители ( никой не може да е перфектен ), нужно е да сте „достатъчно добри“ родители за своите деца. Знанието е инструмент за намиране на решения, а те – решенията, са толкова повече, колкото е повече знанието с което разполагаме!
