Обидните епитети, също като отровните стрели, не бива да бъдат използвани срещу децата. Когато някой каже „ Този стол е грозен“, на стола нищо не му става. Когато обаче бъдат наречени грозни, глупави или непохватни, с децата нещо се случва. Те реагират и душевно и физически. В тях се поражда негодувание, гняв и омраза, проявява се нежелателно поведение и тревожни симптоми. Словесните атаки пораждат верига от реакции, които карат и родителите и децата да се чувстват нещастни.

Малките деца са особено зависими от своите родители. Те разчитат на тях, за да разберат кои са, какви са и какви могат да станат. Когато едно дете бъде наречено непохватно, то често започва да вярва на своите родители и започва да гледа на себе си като на непохватен човек. От тук нататък, то може да започне да избягва дейности, които изискват сръчност и грация, защото е убедено, че е твърде непохватно за да се справи. Започва да отказва да полага и интелектуални усилия, защото смята, че като отбягва състезания и съревнования, няма да попада в смешни ситуации. То се чувства по-сигурно, когато не се опитва да постига каквото и да е било. Девиз на живота му става „ Няма да се опитвам, за да не се проваля“ .

Не е ли изненадващо колко много негативни и обидни коментари правят родителите по отношение на своите деца, без дори да си дават сметка колко разрушително е това за малките човечета? Например:

• Откакто си се родил, само грижи имам с теб!
• Знаеш само дай дай, но никога не си доволен! Ти си един неблагодарник!
• Ти си абсолютно безотговорен, непрекъснато трябва да ти вися на главата!
• Не можеш ли да по-бързо да действаш? Влачиш се като народна песен!

Когато някой сбърка, това е най-неподходящия момент да се дава оценка за неговата личност, нещо повече, родителската критика към личността не е полезна, тя предизвиква срам, гняв и враждебност.

Сърказмът няма място във възпитанието!

Децата, които са критикувани редовно, се научават да презират себе си и другите. Това не означава, че трябва да изрежем забележките от репертоара си, напротив, но тогава, когато те са необходими, трябва да бъдат насочвани към нежеланото поведение, а не към личността на детето. Ако искаме децата ни да израснат сигурни и самоуверени хора, е добре при всяка възможност да подчертаваме положителните си впечатления и да избягваме негативните коментари.

Жокер: Ако забележката е необходима, насочете я към поведението на детето. Заменете изречението, започващо с  „Ти си…..“   със    „Твоето поведение в момента е…..“