Това, което всички ние искаме, е да има щастливи, продуктивни, енергични и уверени млади мъже. Но момчетата не порастват ей така безпроблемно и гладко. Не може просто да готвиш вкусни супи, да осигуряваш чисти тениски и да очакваш един ден те да се събудят мъже. Нужно е да разбереш какво им е нужно и кога. С основание може да се твърди, че голяма част от проблемите с поведението на момчетата – непослушание, слаба мотивация за учене, агресивно поведение, кражби, злоупотреби с алкохол и наркотични вещества се корени в това, че не сме разпознали правилно етапите в развитието и не сме осигурили нужния човешки елемент в подходящия момент. Познаването на етапите е важно, защото те ни казват много за това как да постъпваме. Тук ще се абстрахирам от общите етапи на психомоторното развитие при децата и ще се концентрирам само върху психоемоционалните потребности на момчетата по пътя на трансформацията им до зрели млади мъже.

Трите етапа накратко:

Нежните години – от раждането до около 6г. Това е възрастта, в която момченцето принадлежи най-вече на майка си ( макар, че баща му също може да играе важна роля). Бебетата са си бебета и това което искат е някой да ги гушка, да си играе с тях, да ги гъделичка, да ги разсмива. Това, което е най-важно за децата в тази възраст е да изградят специална връзка с поне един човек. Обикновено този човек е майката, тъй като по време на бременността и раждането тя е получила необходимата хормонална подготовка и емоционалния й свят е настроен така, че тя желае да бъде с детето и да му отдаде цялото си внимание. Тази първа връзка е много важна, защото на нейна база се изгражда прототип на модела, по който детето пораствайки, ще се свързва с другите хора. Ако тя е нежна, отдадена и влага елементи на забава в общуването си с детето, то това ще развие мозъка му по благоприятен начин, ще изгради в него базисна увереност и способност за близко общуване.  Ако майката е силно депресирана и по тази причина необщителна през тези първи години от развитието на момчето, то неговия мозък може да претърпи промени, които да го направят „тъжен мозък“. Причината за това е във формирането на невронални пътеки и бързата скорост, с която това се случва. Всяко наше преживяване активира милиони неврони в мозъка ни и ако дадено събитие се повтаря многократно невроните започват да образуват трайни мозъчни пътища наречени невронални пътеки. При децата това се случва автоматично и пасивно, тъй като мозъците им са хиперпластични в тези фази на развитие и просто попиват това, което е наоколо, независимо дали е полезно или вредно за тях. С изключение на кърменето, татковците също могат да дават на бебето всичко, от което то се нуждае, но го правят по различен начин. Изследванията сочат, че бащите са по-буйни в игрите, което свръхактивира малчуганите и им действа възбуждащо, докато игрите с мама са по-скоро успокояващи.

Как да бъдеш мъж – от 6 до около 13г. На около 4-5г възраст  у момченцета настъпва голяма промяна и мъжествеността им сякаш се отключва. Започват да искат да играя с пистолети, мечове, надяват костюми на Спайдърмен, гонят престъпници и размахват белезници. Приблизително на 6г момченцето се „закача“ за татко си и иска да бъде с него, да се учи и да му подражава. То има нужда „да свали софтуера“ от някой по-голям човек, на когото се възхищава и който е на разположение, за да може да довърши развитието си. Работата на бащата е да увеличи прогресивно участието си. Ако в този период бащата игнорира сина си, момчето често предприема кампания за привличане на вниманието му с всички средства – може да започне да свръхболедува, да подмокря леглото, да не се подчинява, да краде, да се държи агресивно в училище и да развие най-различни видове проблемно поведение, само за да накара татко си да прояви интерес към него. Така че бащи, отпуснете се и се радвайте на децата си. Този интервал от 6 до 13-14г е най-голямата възможност на бащата да повлияе и да изгради основите на мъжествеността на своя син. От емоционална гледна точка в този период бащата е по-важен. Играйте и се смейте с момчето си, гъделичкайте го, правете номера и през цялото време го учете на всичко, което знаете. Експериментирайте, за да откриете нещата, които и вие и момчето ви харесвате. Някои мъже се страхуват, че ако прегръщат синовете си ще ги направят „женчовци“! Всъщност, може би е вярно точно обратното! Много хомосексуални и бисексуални мъже твърдят, че именно липсата на бащина ласка е едно от нещата, които са направили любовта на мъжете толкова важна за тях. Внезапното увеличаване на интереса към бащата не означава, че мама слиза от сцената. Нещата се подреждат най-добре, ако момчето запази близостта си с мама, но към нея се прибави и активността на татко. Родителството в екип е най-доброто, което можем да дадем, но то невинаги е възможно. От стотици години насам на самотните майки се налага да отглеждат момчетата без мъж в къщата и няма никакво съмнение,че жените могат да възпитават стойностни мъже. Нужно е само да намерят добри модели за подражание в лицето на някой чичо, вуйчо, дядо, приятели,  учители, треньори или лидери на младежки организации.

Момчето става мъж – 14+. На около 14г възраст започва нов етап. Нивото на тестостерон в кръвта на момчето се е увеличила с почти 800% в сравнение с изходните нива, което неизбежно води до промяна в поведението. Разбира се тази хормонална активност не се случва изведнъж и поведенчески промени могат да бъдат наблюдавани 2-3 години преди това. Момчетата стават по-неспокойни, склонни да спорят и податливи на резки промени в настроенията. Някъде между 11-13г  нивата на тестостерона започват прогресивно да се покачват, а резултата е внезапно порастване, удължаване на ръцете и краката и то толкова, че цялата нервна система трябва да се пренастрои.  Реорганизацията на мозъка, предизвикана от бързия разстеж, прави момчетата замаяни и хаотични в действията им. Затова и този период шеговито бива наричан времето, в което „ умът изхвъча през прозореца“, а родителите, които не са наясно с това започват да се чудят къде са сгрешили. Разбирането за момчешките хормони и тяхното въздействие означава да сме наясно какво се случва и да бъдем в състояние да проявим съпричастност и търпение. Също както добрия съпруг разбира проявите на ПМС                     ( предменструален синдром ), така и добрия родител на момче трябва да разбира ТНТ ( тестостерон в нужда от толерантност ). Няма съмнение, че тестостеронът предизвиква енергично и буйно поведение. Затова от векове насам хората кастрират конете и животните, за да ги накарат да се държат по-добре. Смисълът е, че тестостерона влияе на мозъка на момчетата и ги кара да обръщат повече внимание на йерархията и конкуренцията. В опита да утвърди своята независимост, момчето може да се конфронтира със своите родители без причина. Особено потърпевши в това отношение са бащите, просто двамата мъжкари все някак си преплитат рогата ( досущ като в животинското царство ) и взаимно се провокират да се държат зле. На около 13-14г възраст нивото на тестостерона е в своята кулминация. В резултат на това четиринайсетгодишните момчета и техните бащи взаимно се докарват до лудост. Някъде между 25-30г в хормонално отношение нещата се поуспокояват и макар нивата на хормона да са все така високи, тялото на момчето вече е привикнало към тях и не реагира така бурно. Когато обаче огънят бушува, да се опиташ да успокоиш някой родител с думите „ Спокойно, след 10 години нещата ще се нормализират“ е меко казано нелепо. Да абдикираме също не е решение. Според мен това е възрастта, в която най-много предаваме децата си. Най-лошото, което можем да направим с юношите е да ги оставим на мира. Ако ние не предложим на децата си структура или общност в която да се включат, те ще си направят своя. Но общността, състояща се само от връстници не е достатъчна. Много момчешки приятелски кръгове са само рехави групички, предлагащи твърде малки възможности за придобиване на социални умения и емоционална подкрепа. Точно затова са ни необходими треньори, ментори, учители, младежки лидери, които да са спокойни и справедливи хора. Момчета имат нужда винаги да с наясно с три неща: 1) Кой командва? 2) Какви са правилата? 3) Ще бъдат ли тези правила налагани справедливо? Така ако са наясно кой е „шефа“, те се успокояват, но той не бива да бъде хаотичен или жесток човек. Ако човекът, който командва е грубиян, нивата на стрес у момчетата се повишават и нещата се връщат обратно към закона на джунглата. Ако учителят, менторът или родителят е справедлив човек, тогава момчетата се отказват от своята мачо поза и започват да се учат на умения. За да се помогне на младите хора да пораснат и да навлязат плавно в света на големите, са им необходими един или двама възрастни мъже, които държат на тях и ги учат на важни житейски и практически умения. В миналото менторството е ставало на работното място, особено чрез системата за чиракуване, при която младежът заедно със занаята възприемал ценности и се научавал на отговорност. Впоследствие казармените структури са изпълнявали същата функция. В наши дни нито една от тези системи не функционира и инициацията ( отделянето на младия мъж от семейната структура и вписването му в голямата общност ) е трудно постижимо. Едно 14 или 16 годишно момче далеч не е готово просто да излезе навън. Трябва да има други хора, които да му послужат като мост и именно това правят менторите. Децата на тази възраст са изправени пред много дилеми и решения – за сексуалността, за избора на професия, за това какво да прави с наркотиците и алкохола. Ако мама и татко продължават да прекарват време с тях и имат връзка с техния свят, тогава децата ще продължат да говорят с родителите си по тези въпроси. Но понякога ще имат нужда да разговарят и с друг възрастен. Затова родителите на момчета трябва да направят така, че децата им да имат наставници мъже – приятели, роднини, учители, треньори или ръководители, които да показват интерес към детето, да го изслушват и подкрепят, когато нещата у дома са малко напрегнати и да го „сритват по задника“ , когато това е необходимо.

В обобщение:

1. Във възрастта от раждането до около 6г момчетата се нуждаят от много нежност, за да могат да се научат да обичат. Обикновено майката най-добре може да им осигури това, но и бащата може да играе тази роля.
2. На около 6г момчетата започват да проявяват силен интерес към мъжкото и бащата става водещият родител. Ролята на майката обаче си остава все така важна и тя не бива да се отдръпва.
3. На около 14г възраст момчетата се нуждаят от ментори – други възрастни мъже, които особено държат на тях и могат да им помогнат да преминат постепенно в света на големите.
4. Самотните майки могат да възпитават момчетата си добре, но трябва внимателно да потърсят добри мъже – модели за подражание.